Д-р Дарин Овчаров работи като пулмолог при “ДКЦ1 – Велико Търново” и вече 33 г. лекува белодробни заболявания. Той е дългогодишен член на екипа на белодробната болница “Д-р Трейман”, но от 2011 г. преглежда на кабинет в старата столица, посещава и стационара в Павликени. Има две специалности – вътрешни болести и пневмология и фтизиатрия. За себе си казва, че е кореняк великотърновец и е завършил медицина в Плевен. Първата му работа е в Първомайци, а от 1985 г. се премества в търновския белодробен диспансер. Твърди, че поради дългата практика в стационара мисленето му си е останало на болничен лекар, а и продължава да го поддържа в павликенската болница.
През юни д-р Овчаров участва в работата на Европейския конгрес по белодробни болести във Виена, организиран от Европеийската асоциация по белодробни болести. Пред “Янтра ДНЕС” той разказа за работата на конгреса и новостите при лечението на някои белодробни заболявания.
– Д-р Овчаров, изостава ли българският пулмолог в лечението на белодробната патология от европейските си колеги?
– В конгреса участваха изтъкнати професори пулмолози от Западна Европа и дискутирахме лечението на пневмонията като най-често усложнение при много други болести. Те изтъкнаха, че лекуват пневмонията 5 дни с антибиотици, без кортизон, и пациентите се възстановяват бързо. Ние, лекарите от Източна Европа, не сме съгласни и смятаме, че тази терапия е пресилена и болният не може толкова бързо да оздравее. В България съчетаваме терапията именно с кортизон, който действа противовъзпалително. Наистина този медикамент има странични действия, но те са опасни, ако кортизонът се употребява продължително време. Ние също използваме модерни антибиотици и твърдим, че пневмонията се лекува един месец. Ако има усложнения, терапията продължава дори до три месеца. Пневмонията е сериозно белодробно заболяване, а клиничната пътека у нас е само 7 дни. Това налага лечението да продължи при домашни условия.
На конгреса във Виена обсъждахме и терапията на хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ), която налага болнично лечение. Колегите отчетоха, че 36 % от тези пациенти, след първото обостряне на заболяването и лечението му в стационар, умират в разстояние на 3 г., ако терапията не е правилна. За първи път чух тази стряскаща статистика, макар ХОББ да е много сериозно заболяване. Ако не се диагностицира навреме, води до необратими последици. За съжаление, хората подценяват тази болест, особено пушачите, и като дойдат при нас, са в доста напреднал стадий. В последно време лекувам млад пациент с ХОББ , който пуши цигари, и съм разтревожен, че не се постига подобрение. Назначил съм комбинирана терапия с нови лекарства, но мъжът не се повлиява от тях. Тютюнопушенето е много опасно при болни с ХОББ. Винаги казвам на моите болни да спрат да пушат, за да получат облекчение при белодробно заболяване. Няма смисъл да се инхалира лекарство и да се пуши, все едно наливаме вода в каца без дъно.
Туберкулозата също бе обсъждана на конгреса, а на Запад се плашат много от нея и имат проблем с бежанците. Пристигат мигранти с доста запуснати случаи, има и починали болни. Колегите изнесоха данни за по-бърза лабораторна и рентгенова диагностика на заболяването. В Западна Европа рентгенът почти не се използва, болните се пращат на скенер. Дори в най-малката болница разполагат с такава апаратура. Наистина, скенерът облъчва повече болния, отколкото да се снима на рентген. Въпреки това, по-агресивната диагностика е за предпочитане. Освен това в България имаме и разлика с тях при отчитане на пробата на Манту, което за нас тя не винаги означава, че пациентът е болен от туберкулоза. Имаме си определени критерии. Затова при съмнение правим снимка на белия дроб и проследяваме състоянието. За съжаление няма нови лекарства за лечение на туберкулозата, тъй като се смята, че тя едва ли не е изчезнала. Но това не е така. Преди здравната реформа у нас имахме много ниска заболеваемост, но след това тя започна да се покачва. Сега отново отчитаме спад, но смятам, че статистиката не е точна. А туберкулозата е заразно заболяване, което обхваща цели фамилии, ако се закъснее с лечението. Сега много българи имат слаб имунитет, не се хранят здравословно и трудно “отбиват” вирусните и бактериалните атаки.
– Смятате ли, че пулмологията е подценена медицинска специалност, след като всяко болнично отделение лекува пневмония?
– Наистина всеки се опитва да лекува пневмонията, изписват се какви ли не антибиотици. Сега има тенденция при първата кашлица да се изписват антибиотици. Антибиотикът не е лекарство за кашлица. Най-често тя е спастична или на алергична основа. Затова се изписват адекватни лекарства, които разширяват бронхите за отделяне на храчките. Антибиотикът се включва, когато се появи температура или усложнения.
– Кое е най-разпространеното белодробно заболяване и то самостоятелно ли е, или се развива като следствие на други нарушения?
– Това е хроничният бронхит. Основни виновници за него са респираторните вирусни инфекции и бактериите – стафилококи, пневмококи, стрептококи. Ако не се спрат още в гърлото, те слизат надолу в трахеята и бронхите и започва развитие на бронхита. Други причини за заболяването са тютюнопушенето и замърсеният въздух с прах, дим, въглероден диоксид, серен диоксид и др. Проблемът е, че пациентите подценяват това заболяване и се подхожда несериозно към лечението. Свиква се с периодичната кашлица и храчки, а отпадналостта се отдава на обикновената умора. А човек не си дава сметка, че нелекуваният бронхит може да се превърне в обструктивна форма. След време може да се стигне до бронхиална астма или емфизем. Освен това бронхитът прави организма ни уязвим към пневмонията и онкологичната патология на белите дробове.
– Как могат хората да разпознаят първите признаци на бронхита?
– В началото човек става вял, губи апетит, гледа да си полегне, може да се появи и невисока температура и главоболие. На този етап инфекцията още не се е задълбочила и не е стигнала до белите дробове. Затова няма кашлица и още тогава трябва да се вземат мерки от лекар, а не от самолечение. Много често обаче този период се пропуска и кашлицата вече се е появила. Тя може да е суха или с храчки, като с времето те се увеличават. Зелените или жълтите храчки говорят за бактериална инфекция. Но ако при това състояние пациентът не се задушава, това говори, че става дума за необструктивен бронхит, който има сезонен характер. Появяването вече на обструкция говори, че може да настъпи дихателна недостатъчност, а оттук пътят до астмата е много кратък.
Още веднъж апелирам хората да не се самолекуват и да пият лекарствата на съседа или приятели. Трябва да се търси лекар, който да назначи подходяща терапия. Защото, ако се пият антибиотици самоволно, те могат да унищожат нормалната микрофлора на дихателните пътища, която изпълнява защитна функция. А може бронхитът да е провокиран от грип, парагрип и риновируси. При тях антибиотичната терапия не влияе. При хроничния бронхит задушаването и увеличението на храчките и гнойта в тях могат да оправдаят антибиотичната терапия. В такива случаи е желателно да се определи чувствителността на микрофлората към храчките и да се направи рентгенова снимка на белите дробове.
– Наричат пулмолозите “сезонни работници”?
– Наистина през зимата белодробните заболявания се увеличават и лятото нашите пациенти са в ремисия. Хората са заети със селскостопанска работа, ходят по курорти. Но есента, като започнат първите мъгли, кабинетите са пълни. Затова от май до септември не сме много натоварени. По принцип след грипа пневмониите се увеличават, и то предимно при възрастните хора. Но тревожен е фактът, че по принцип се увеличават алергиите, има всякакви алергени във въздуха, храната и водата. Освен това ракът на белия дроб е нараснал много. Когато започнах работа в белодробния диспансер, годишно диагностицирахме около 10 души с такъв карцином. Сега този брой е многократен. Идват запуснати пациенти, при които вече не може да се направи нищо, макар да се прилага химиотерапия и лъчетерапия. Не зная дали може да се направи връзка с чернобилската авария преди 30 години, но след нея има голям ръст на рака на белия дроб.
– Как може да се предпазим от белодробните болести?
– Трябва да подсилим имунитета, а има препарати за това, които се пият по определена схема. Това се прави обикновено през есента. Такива са респивакс, бронховаксон и др., които са добра подкрепа за имунитета при възрастни и деца. Препоръчвам и противогрипната ваксина, която и аз използвам. Обикновено се поставя в началото на октомври. Това правило важи особено за хора, които работят в рискова от инфекции среда.
От друга страна, напоследък много се говори за мръсния въздух и се отчитат повишени стойности на фините прахови частици. Доказано е от научен аспект, че това обостря белодробните заболявания. Така че мръсният въздух оказва негативно влияние особено при децата, които имат по-ниски функционални показатели на белите дробове и се разболяват по-често от респираторни инфекции. За да не се случва това, трябва да търсим места за живот, където въздухът не е замърсен. Особено ако човек вече е придобил някаква алергия, защото мръсният въздух е “алергия в алергията”. Именно тези повишени прахови частици създават допълнителни алергени. Може да се стигне и до астма, която да се появи и в по-късна възраст. Но ние, пулмолозите, не се страхуваме от нея, има модерни методи и медикаменти на лечение. Най-важно е пациентите да спазват правилата, които им даваме, и най-вече редовно да приемат своите инхалаторни медикаменти. В никакъв случай не трябва да прекратяват приема им по своя преценка, защото това са лекарства, които лекуват алергичното възпаление. В тази връзка искам да кажа още, че навременното редовно инхалаторно лечение значително подобрява състоянието на болните и им помага те да забравят, че имат астма.
Като профилактика на белодробните болести е спиране и на тютюнопушенето. Но тук искам да допълня, че както активните пушачи, така и хората около тях, които вдишват дима, са подложени на риск от белодробни заболявания, тъй като димът намалява локалния имунитет на белия дроб.
– Смятате ли, че лечението на белодробните заболявания се финансира адекватно от здравната каса?
– При нас има недофинансиране на здравеопазването като цяло. Винаги давам пример с Австрия, където има сходен брой население и заболеваемост. Там се отделят 40 млрд. евро годишно, а при нас – 25 пъти по-малко. Освен това при нас и недостатъчните средства не се харчат разумно. За лечението на белодробните заболявания у нас се отделят малко пари, а заболеваемостта като статистика е най-висока.
Вася ТЕРЗИЕВА, сн. Бранимир БОНЕВ
