Пътят на Наско – от ромите бургуджии в Камен, до Европарламента в Брюксел

Когато човек има мечти, те рано или късно се сбъдват, стига да не спира да ги следва. Доказателство за това е историята за успеха на 30-годишния Атанас Стоянов от стражишкото село Камен. Наско е от групата на ромите бургуджии, известни като майстори ковачи, и е първият в рода с висше образование. Само за 10 г. той завърши две бакалавърски и две магистърски степени, стажува в Народното събрание и в Европарламента в Брюксел, работи в най-голямата европейска ромска организация, а от няколко месеца е учител в Уелс. Неговият път е отличен пример за всички млади хора, които искат да учат и да се развиват. Историята му е достойна за филмов сценарий и за пореден път показва, че не е важно къде си роден, нито пък кои са твоите родители, а какви цели имаш в живота и как ги преследваш.
“Когато бях в 4 клас, исках да стана важен професор, а в 8 клас желанията ми се промениха – мечтаех да съм учител и общински съветник. Ето че това се сбъдна, и то по едно и също време – преподавах в ОУ “Бачо Киро”, което е най-престижното училище във Велико Търново, и бях съветник в местния парламент в Стражица. Този опит ми помогна да разбера, че по отношение на правомощията на местната власт трябва да се направи още много. Сега всичко се решава на национално ниво и ако си в една малка бедна община и имаш определена субсидия, нищо не можеш да промениш. Това ме накара да се отдръпна от политиката”, споделя Наско. Но пък не се е отказал от другата си голяма цел – хората по света, независимо от своя етнически произход, да имат еднакви права, за да може всеки да се реализира в живота и да се чувства наистина щастлив. Признава, че не малка част от своите успехи дължи на Център “Амалипе”, където преди около 10 г. постъпва като доброволец.
За разлика от много етнически българчета, Наско не е учил в елитни училища в града. Завършил е гимназията по селско стопанство, а класа били само девет деца, и то все ромчета. Когато пожелал да продължи образованието си, родителите му отказали с мотива, че пари за това няма. “Тогава поисках от тях да ми вземат едно колело. Така цяло лято ходих да работя в една птицеферма за по 10 лв. на ден.
Беше много тежко – от 6 часа сутринта до късно вечер, но с първите спестени пари си купих правописен речник на българския език. С него сам се подготвих за теста във ВТУ и ме приеха публична администрация”, разказва успелият младеж. Година по-късно, амбициран да научи английски език, записал като втора специалност “Начална училищна педагогика с чужд език”. Сега е бакалавър по тези две специалности, но е завършил и магистратура по лингвистика и превод с английски във ВТУ. Преди година и половина защитил и магистърска степен по публични политики в Централноевропейския университет в Будапеща, Унгария.
“След края на учебната година в “Бачо Киро”, за да си помогнем с парите, заминахме с жена ми да берем гъби в Англия през лятото. Тогава спечелих и стипендия за обучение в университета в Будапеща, който е частен. Само таксата за обучение е 18 000 евро и без да е стипендиант, човек от България трудно може да си позволи да учи там. Вузът е американски, а в него се обучават студенти от над 80 държави от цял свят. Първата година учих само английски, а накрая положих изпит за сертификата TOEFL. После продължих в магистърската програма, като завърших с дипломна работа на тема “Как националната стратегия за ромска интеграция в България да бъде подобрена”, която написах на английски език”, обяснява Наско.
След дипломирането, той и съпругата му отново се връщат на полето в Англия – този път за три месеца берат зелен боб. През есента младежът от Камен влиза в Европейския парламент в Брюксел като стажант. Благодарение на групата на социалистите той работи в Комитета за регионално развитие в продължение на три месеца. “Този комитет се занимава с кохезионните фондове, а там са всички пари, които се отпускат за подобряване на инфраструктурата и социалната политика, за да се намалят различията между страните от Източна и Западна Европа. Бяхме общо 20 стажанти от Исландия, Сомалия, Финландия, Дания, Черна гора и къде ли не. Запознах се с много евродепутати, включително и с бъдещия вицепрезидент Илияна Йотова. Помагах в организирането на много конференции на ромска тематика. Стажът беше много полезен за мен, помогна ми да разбера в детайли каква е работата на евродепутатите, научих как функционират техните офиси”, споделя Атанас Стоянов.
После в продължение на година той работил в Европейската мрежа на местните ромски организации със седалище в Брюксел. Там трябвало да поддържа връзка с всички около 30 ромски НПО-та в различни страни в Европа, които членуват в мрежата. “Мой ангажимент беше да ги информирам за всички нови стратегии и програми, които касаят местната общност, приемани в Брюксел. Животът в белгийската столица много ми хареса. Всеки четвъртък вечер на площада пред ЕП движението се спира и се пълни със стажанти – все хора, които работят в комисията и в парламента. Там не трябва да казваш какъв си и от къде си, а какво си завършил, какво работиш и какви цели имаш в живота. Сред тези хора се чувствах в свои води”, усмихва се Наско.
Последното предизвикателство за него е работата на двуезичен помощник-учител в Нюпорт, Уелс, където работи от есента на 2016 г. Там отново се е посветил на своята голяма кауза – ромската интеграция, която не може да се случи без образование. “В моя живот няма нищо случайно. Докато си търсех работа, написах в търсачката на гугъл джипси и първият линк, който се появи, беше за Нюпорт. Градчето се намира на 16 км от столицата Кардиф, а работата тук е много интересна. От местната община са ме наели да работя с ромските дечица. Понеже има много емигранти роми от Чехия, Румъния, Унгария, Словакия, българи досега не съм срещал, всеки ден влизам в различни училища и помагам на децата да се справят с учебния материал на английски. Работя с над 100 деца на възраст от 3 до 16 г. Превеждам им от английски на ромски, за да не изостават от своите съученици. Държавата, в случая общината, инвестира в хора като мен, които говорят различни езици, за да помогнат на дечицата от различите етноси. Аз говоря ромски, но има колеги с арабски, фасту, фарси, хинди, румънски, словашки. Всички сме отдадени на каузата нашите ученици да успеят в живота. И съм щастлив, когато виждам, че се справят, и то по-добре от своите връстници, за които английският е майчин език ”, казва Наско.
Своята приказка пише и съпругата му Стефка. Вече втора година тя работи като училищен медиатор в едно от най-добрите училища в Страсбург. За да спазят родовата традиция, двамата се оженили преди 13 години. Тогава Наско бил 16-годишен, а половинката му – едва на 15. Въпреки това Стефка е първата и единствена ромка от групата на бургуджиите в Камен, завършила висше образование. Тя има диплома по начална педагогика с френски от ВТУ, а да се научи да говори този чужд език е нейна сбъдната детска мечта.
“Убеден съм, че в наши дни проблемите на междукултурните взаимодействия и чуждоезиковото обучение са по-важни от когато и да е било преди, защото живеем в ерата на глобализацията, на новите технологии, на бързата информация и експресното пътуване. На всички трябва да ни е ясно, че Европа, в която живеем, вече не е “добрата стара Европа”, а “Европа на знанията”, където ученето през целия живот, професионалната квалификация и преквалификация, способността да се адаптираш и оцеляваш на пазара са основна цел на всеки европеец. Към момента образователните системи на всички страни по света са изправени пред предизвикателството на информационните технологии, нуждата да се изучават английски и други чужди езици. Можем да бъдем по-конкурентоспособни и с въвеждането на специалности и предмети, които никога преди не са се изучавали в класните стаи. За съжаление в България тази област към момента все още е “бяло петно” и тепърва предстои нейното развитие и популяризиране”, твърди Атанас Стоянов.
Златина ДИМИТРОВА
сн. личен архив