Потомственият медик обича абсент и концерта на Виенската филхармония на 1 януари. Случвало му се е да заспива на отворен прозорец през зимата, капнал от умора
Хирургът д-р Иван Толеков е от онези лекари, които дават надежда, че не всичко в здравеопазването ни е загубено. Пациентите му го обичат, но с присъщата си деликатност той казва, че сигурно има и такива, които не го харесват.
Д-р Толеков избира медицината на 16-17 години, когато бил в десети клас на ПМГ “Васил Друмев” във Велико Търново. Донякъде решението му било предопределено, защото и двамата му родители са медици. Майка му е медицинска сестра, а баща му лекар. В началото на практиката си д-р Толеков старши работил като заводски лекар в Ловеч, после бил гинеколог, хирург, а като дошъл във Велико Търново, започнал в хирургията. С д-р Минчев, който впоследствие напуска старата столица и отива в Русе, през 1961-1962 г. основават урологичното отделение на великотърновската болница.
Д-р Толеков разказва, че баща му е от троянското село Врабево, а майка му от ловешкото Дойренци. В Ловеч се ражда сестра му, която също е медик. Сега тя е ръководител на Катедрата по физиология, патофизиология и фармакология в Медицинския факултет на Тракийския университет.
Хирургът си спомня, че в ПМГ в последния час по физика учителят им казал, че човек прави в живота си две големи грешки – едната, когато си избира професия, а другата, когато се жени. Докторът се смее, че е изпълнил заръката на своя преподавател и е направил и двете, но не съжалява нито за едната, нито за другата.
Медикът завършва медицина в Плевен през есента на 1988 г. Бил от последните, които хванали разпределенията и отива да работи като училищен лекар в Дряново, където изкарва 5 години. След това се мести във Втора хирургия на болницата във Велико Търново и от тогава работи все в нея.
Зад гърба си д-р Толеков има стотици операции, но не може да забрави първия пациент, на когото сам направил операцията. Била диабетичка с инфекция на ръката. Интересните случаи в практиката му също не са един и два. Преди да се яви на изпит за специалност, трябвало да натрупа оперативен опит, бил притеснен, защото не му се случвало да оперира перфорирали язви, но в един момент толкова зачестили, че натрупал оперативен опит. Единият от тези случаи бил много интересен – пациентът имал стеснение на изхода на стомаха, както и придружаващи сериозни кардиологични проблеми, които били принудили негов колега с доста по-голям стаж да откаже планова операция заради тях. Но язвата на човека се спукала и няма накъде. Оперирахме го с д-р Костова, която ми асистираше. Оправихме и стеснението, и язвата, а човекът си е жив и здрав, обяснява медикът. Ситуациите, които д-р Толеков помни, са все случаи от спешната хирургия. Спомня си един пациент Данаил с тежка инфекция около ануса, която била плъзнала по корема и бедрото, лекувал го няколко месеца. Наложило се да му бъде премахнат единият тестис, да се разсичат тъкани и да се заздравяват. Хирургът не може да забрави и своя пациентка от село Павел с тежък диабет и съдови усложнения на диабета. В Трета градска болница направили опит да ѝ направят байпас, с който да възстановят оросяването на крака, но без успех, и се стигнало до ампутация. Жената дошла в болницата в старата столица с тежка инфекция на ампутирания крак и д-р Толеков с помощта на д-р Андронов се наложило да го срежат почти до таза. В продължение на 4 месеца жената била в отделението, но успели да я възстановят и тя се пригодила към новия си начин на живот. Отново си гледа домакинството, но вече в инвалидна количка. Като човек е много активна, продължава да се грижи за семейството, обяснява специалистът. Докторът се сеща и за Рашо, диабетик, с тежък абсцес на седалището, на който направили няколко големи разреза, за да го пуснат у дома. Такива хора изискват много ангажираност на хирурга с тях. Те не са пациенти за пет дена, а за месеци, постоянно се работи с тях независимо от другите случаи, обяснява специалистът. Д-р Толеков признава, че е по-търпелив и може да поеме и такова натоварване. Не е лесно нито за самия пациент, нито за хирурга, но това е начинът да върнеш тези хора към живота, а от това по-голямо удовлетворение няма, категоричен е той. Обяснява още, че между лекар и пациент много често се създава особена връзка, трудно е да бъде описана, но я има.
Най-дългата му операция е била на друга пациентка с диабет, също рядък случай. Случвало му се е да оперира 24 в денонощието, както и да влиза от операция в операция. Преди години една цяла нощ с д-р Андронов оперирали – първо спукана язва, после 15-годишно момче с тежко ухапване от кон на устната и накрая жена със заклещена следоперативна херния. Приключили към 5 часа сутринта. Бил толкова изморен и не обърнал внимание, че като легнал на дивана в лекарския кабинет, прозорецът бил отворен. Било зимно време и като се събудил след час бил вкочанен от студ.
Д-р Толеков признава, че никога не е имал сериозно намерение да работи в чужбина, макар че 1995-1996 г. му минала и такава мисъл. Решил, че децата му се нуждаят повече от него, а не от парите, които ще им изпраща от странство.
Не крие, че в последните години отношението и очакванията към лекарите са се променили много. Наскоро трима специалисти – хирург, уролог и акушер-гинеколог бяхме извикани в Спешна помощ, за да консултираме жена, която е с напреднало онкологично заболяване, най-вероятно на шийката на матката, което е прораснало към пикочните пътища. То било запушило двата бъбрека, имало и прораствания към таза и правото черво. Тази жена е дошла в болницата след дълго неглижиране на здравословни проблеми от нейна страна и от страна на близките ѝ. Роднините ѝ започваха да се чудят как така не можем да направим нищо, а тя идва при нас, когато вече е твърде късно. Такива случаи създават негативна нагласа, защото според хората лекарят е виновен и не иска да си свърши работата, а то не е така, обяснява д-р Толеков.
В много от хората липсва здравната култура, но тя се и възпитава, допълва лекарят. Почти ежедневно му се случва да му звънят пациенти, които искат да ги запише на деня, макар че проблемът им се е появил поне преди две-три седмици. Рядко са хората, които подхождат адекватно към здравето си и търсят навреме решаване на проблемите си, убеден е той.
Аз говоря на пациентите с нормален тон, не им се карам, но понякога ми се струва, че те не чуват какво им казвам, явно трябва да викам, за да обърнат внимание на думите ми, посочва специалистът с почти 30 години стаж. Споделя, че има и пациенти, които се вслушват в думите му. Сред тях е прокурор с диабет, който изпълнява стриктно напътствията му и поддържа здравето си в много прилично състояние.
За съжаление, медицината стана като бизнеса. От колегите си иска да свършат определена работа и те я вършат. Сблъскаха се два типа здравеопазване – социалистическото, което си имаше големи плюсове, и новият тип. Не бих казал, че новото е по-добро и е насочено повече към пациента. Да, направиха се много частни клиники, снабдени с много добра техника и специалисти, но там в повечето случаи на пациентите не се гледа като на човека с проблемите, а е важен приходът и клиничната пътека. Оттам насетне довиждане и се оправяй сам. Така леля Пенка идва пак при нас. Занимаваме се с нея няколко месеца. От касата получаваме 800 лв., а няколко месечното ѝ лечение струва няколко хиляди. Здравеопазването не трябва да е бизнес, бакалска сметка, защото зад тези пари стои човек със своя съдба, с близки, които милеят за него, пояснява особеностите на здравната ни система именитият хирург. Първоначално тази жена искаше да умира, защото изпитваше неописуеми болки, през ден беше в операционната, докато накрая искаше да живее и да си гледа внучета и тук тези 800 лв. нямат нищо общо, допълва той.
Докторът е щастлив, че дъщеря му продължава семейната традиция, тя работи като детски хирург в Пирогов. В последните години започнах да намирам време и за почивка, за да може да дочакам внучета, шегува се д-р Толеков, на който работохолизмът не е чужд. Обича да отмаря в Родопите, които му действат много успокояващо.
Медикът е почитател на качествените питиета, любим му е бърбънът, започнал да го харесва много повече от класните шотландски или ирландски уискита. Открих и абсента. Обича го неразреден, описва го като истинско екстремно преживяване. Ценител е и на коняка, но казва, че всяко питие е според настроението и компанията. Не се опитва да се бори с цигарите, успокоява се, че пуши по-малко от кутия на ден. Всяка година на първи януари се опитва да гледа концерта на Виенската филхармония. Това му е едно от трепетните очаквания, свързани с настъпването на Новата година.
Д-р Толеков казва, че хирургията е много точна, тя е като жена, когато си добър с нея и тя е добра, когато сгрешиш те наказва, но няма да ти изневери никога. Хирургията ще те поощри, когато си бил адекватен, но и ще те накаже жестоко, когато си сгрешил, допълва докторът.
За него няма по-хубаво от това човек да му каже, че сега се радва на живота благодарение на него. Щастлив е, че с работата, уменията и опита си като че ли може да променя предначертаното за човека и това е онази божествена частица, която един лекар носи повече от другите хора.
Весела КЪНЧЕВА
сн. Даниел ЙОРДАНОВ
